.jpg)
Историята зад книгата
Пътешествие от традициите на Рибново до съвременната кухня
Казвам се Айше – родом от Рибново – място, където традициите се пазят, предават и живеят. Там всеки празник, обичай и всяка трапеза носят белези на вековна памет.
От детството си пазя един спомен, който и до днес топли сърцето ми – баба ми, тиха и съсредоточена, разбърква качамак с дървена точилка. После подрежда всичко на софрата и събира цялата къща – и децата, и възрастните.
По образование съм филолог и теолог. В думите и духовността намерих своите първи светове. В кулинарията открих друг свят, в който човек може да говори без думи. Чрез жестовете на грижа, чрез вниманието в приготвянето на храната, ние изразяваме чувствата си.
След напрегнатите изпити, когато умът ми се нуждаеше от почивка, замесвах маслени курабии. Топлината на маслото, мекотата на тестото и сладкият аромат, който се разнасяше от фурната, бяха моят начин да се върна към спокойствието. Докато ръцете ми творяха, умът ми се отпускаше.
"Храната е език, който всеки разбира. Тя е мост между хората, културите и поколенията."
Книгата е естествено продължение на този път – желание да оставя следа. Да споделя знание, което е ароматно, вкусно и полезно. Да събера в едно българските традиции, наследени от баба ми, и новите вкусове, които откривам по пътя си. Защото вярвам, че храната е език, който всеки разбира. Тя е мост между хората, културите и поколенията.
"Храната е език, който всеки разбира. Тя е мост между хората, културите и поколенията."
Казвам се Айше – родом от Рибново – място, където традициите се пазят, предават и живеят. Там всеки празник, обичай и всяка трапеза носят белези на вековна памет.
От детството си пазя един спомен, който и до днес топли сърцето ми – баба ми, тиха и съсредоточена, разбърква качамак с дървена точилка. После подрежда всичко на софрата и събира цялата къща – и децата, и възрастните.
По образование съм филолог и теолог. В думите и духовността намерих своите първи светове. В кулинарията открих друг свят, в който човек може да говори без думи. Чрез жестовете на грижа, чрез вниманието в приготвянето на храната, ние изразяваме чувствата си.
След напрегнатите изпити, когато умът ми се нуждаеше от почивка, замесвах маслени курабии. Топлината на маслото, мекотата на тестото и сладкият аромат, който се разнасяше от фурната, бяха моят начин да се върна към спокойствието. Докато ръцете ми творяха, умът ми се отпускаше.
Книгата е естествено продължение на този път – желание да оставя следа. Да споделя знание, което е ароматно, вкусно и полезно. Да събера в едно българските традиции, наследени от баба ми, и новите вкусове, които откривам по пътя си. Защото вярвам, че храната е език, който всеки разбира. Тя е мост между хората, културите и поколенията.